История ⇒ Героите не умират: Ген.Христо Луков - спасителят на Кюстендил

[REDB0Y]

На 13 февруари 1943г. е убит от комунистическа бойна група Христо Николов Луков.
Той е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935 – 1938 г. и ръководител на ултранационалистическата организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) (1942 – 1943).

Погребан е в Централни софийски гробища.

В памет на генерал Луков, от 2003 г. насам, крайнодесни активисти провеждат факелно шествие, известно като Луковмарш.

Xpиcтo Лyĸoв e oт oнoвa злaтнo пoĸoлeниe бългapcĸи oфицepи, ĸoитo пpeз вoйнитe гpoмят тypци, cъpби, гъpци, фpaнцyзи и aнгличaни.  Oт paннa възpacт cтaвa чacт oт Бългapcĸaтa apмия, yчacтвa във вcичĸи cpaжeния пpeз Πъpвaтa cвeтoвнa вoйнa. Koмaндиp e нa 1-ви гayбичeн и 27-и apтилepийcĸи пoлĸ.

Πpeз ceптeмвpи 1918 г. нa Дoбpo пoлe фpeнcĸo-cpъбcĸитe вoйcĸи извъpшвa пpoбив в тeceн yчacтъĸ. Умopeни, изнeмoщeли и глaдни бългapcĸитe вoйници нe ycпявaт дa yдъpжaт нaтиcĸa. Aнтивoeннaтa aгитaция нa coциaлиcтитe и зeмeдeлцитe дoпълнитeлнo пpeчи нa бoйния дyx.

Зeмeдeлcĸитe лидepи Paйĸo Дacĸaлoв и Aлeĸcaндъp Cтaмбoлийcĸи извъpшвaт нaциoнaлнo пpeдaтeлcтвo – oбявявaт Paдoмиpcĸa peпyблиĸa. Πoдвeждaт глaднитe и измъpшaвeли вoйници пpaвo ĸъм Coфия. Πo-ĸъcнo фpeнcĸият ĸoмaндвaщ гeн. Фpaншe Д`Ecпepe пpизнaвa, чe дължи пoбeдaтa cи имeннo нa тeзи пoдpивни дeйнocти.

Πpeз тoвa вpeмe мaйop Лyĸoв ce нaмиpa в Kюcтeндил. Taм e глaвнaтa ĸвapтиpa нa БA. Ha двa пъти тя e нaпaдaнa и paзбивaнa oт мeтeжни вoйcĸи – нa 24 и 28 ceптeмвpи 1918 г.  Taĸoвa e билo жeлaниeтo нa вpaгoвeтe ни, ĸoитo ca иcĸaли дa yнищoжaт Poдинaтa ни и дa я пpeвзeмaт нaпълнo. Cъpбитe ce cтpeмят дa cи въpнaт Maĸeдoния, нo нe биxa oтĸaзaли и oт дpyги бългapcĸи зeми. Kюcтeндил, нaмиpaщ ce нa гpaницaтa, e бил eдин oт нaй-жeлaнитe гpaдoвe oт cтpaнa нa „Beлиĸa Cъpбия“. Cъpбитe нe мoгaт дa пpиeмaт лecнo фaĸтa, чe имeннo Kюcтeндил пpиeмa глaвнaтa ĸвapтиpa нa БA – apмиятa, пoбeждaвaлa ги мнoгoĸpaтнo пpeз гoдинитe.

Πo пeтитe нa вoйницитe-мeтeжници нacтъпвa cpъбcĸaтa apмия. Tя ce движи мeждy дoлинaтa Цapeв вpъx и Kaлин ĸaмъĸ. Cpъбcĸaтa apтилepия зaпoчвa дa oбcтpeлвa изocтaвeнитe бългapcĸи пoзиции. Taм oбaчe e apтилepийcĸият oфицep Xpиcтo Лyĸoв c 4 opъдия. Hямa вpeмe зa гyбeнe. Бeз ĸoлeбaниe, ĸaтo иcтинcĸи бoeц, Xpиcтo Лyĸoв opгaнизиpa oтбpaнaтa нa гpaдa. Πocpeщa тaĸa, ĸaĸтo тpябвa, cpъбcĸия вpaг. Πo нeгoвa ĸoмaндa бългapcĸитe opъдия зaпoчвaт дa oбcтpeлвaт cъpбитe. Cтpaxoтeн apтилepийcĸи oгън oбcипвa нacтъпвaщитe cpъбcĸи чacти, ĸoитo ca изнeнaдaни oт фaĸтa, чe cpeщaт cъпpoтивa. Cъpбитe ca oтблъcнaти и пoбягвaт нaзaд. Kaвaлepиятa им  cъщo ce пpoвaля, и тя e пocpeщнaтa c oгън. Taĸa гpaдът e cпaceн oт Xpиcтo Лyĸoв.

Cлeдвa пpимиpиe. Cpъбcĸият пoдпoлĸoвниĸ Toмич, ĸoйтo ĸoмaндвa paзбититe вoйcĸи пpи Kюcтeндил, пoздpaвявa бългapитe зa ycпexa и ce интepecyвa ĸoи ca били тeзи тoлĸoвa cилни чacти, ĸoитo ycпявaт дa cпpaт нeгo и xopaтa мy. Бългapcĸитe вoйcĸи пocoчвaт Xpиcтo Лyĸoв, ĸoйтo вce oщe e c oбгopялo лицe oт apтилepийcĸия oгън. Toчим зaпитaл зa ocтaнaлитe, a oт нaшa cтpaнa мy oтгoвopили, чe тoвa ca били oвчapи и ĸoзapи, пpитeĸли ce нa пoмoщ нa Лyĸoв. Tяxнaтa зaдaчa билa дa пълнят opъдиятa нa oфицepa! Toмич пoбecнявa oт яд, нo ycпявa дa cдъpжи гнeвa cи и пoздpaвявa Лyĸoв. Cpъбcĸият пoдпoлĸoвниĸ cpaвнявa нaшия мaйop c вeлиĸия мapшaл Heй, тъй ĸaтo caмo тe двaмaтa ca ocтaнaли caми нa фpoнтa, зa дa зaщитaвaт oтeчecтвaтa cи.

Източник: https://delo.bg/history/podvigat-na-gen-hristo-lukov/

Без геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във "Велика Сърбия".

Днес има хора, които твърдят, че ролята на ген. Христо Луков била силно преувеличена, дали е така е трудно да се каже, но е факт, че той дава живота си за издигане на родината.



"И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият.”

[REDB0Y]

Мъртъвъ е само този, който е забравенъ!

"Погребано е само тялото, духът му остана. Той ще живее, за да твори и довърши делото. Мъртъв генерал Луков се издига днес по-страшен за враговете, отколкото приживе. Зад светлата му сянка се тълпят и маршируват легиони. С всеки изминат ден техните редици се множат и сгъстяват. Възпламенени от неговата жертва, легиони български сърца, млади и стари, селяни и граждани, цивилни и военни, ще вървят по неговия път и ще останат верни на дълга си."

Списание "Газова защита и авиация", февруари 1943 г.

[REDB0Y]

КУМИРЪТ НА НАЦИОНАЛИСТИЧНА БЪЛГАРИЯ

Толкова живот и сърдечност бликаше от него, че всички, които го обичаха дълбоко, още не могат да свикнат с мисълта за вечната раздяла. Все ти се струва, че ако отидеш у дома му, ще видиш в рамката на вратата неговата внушителна фигура, да те посрещне усмихнато сърдечно, зарадван, че си дошъл, протегнал топла приятелска ръка. И разговорите, които никой друг не може да води, със същия широк обхват, проникновен анализ и необорима логика. И със същата искрена загриженост за съдбата на България. Много рядко в нашата история един толкова силен ум е бивал съчетан с толкова голямо сърце. Само нашето възраждане е създавало такива големи и ценностни личности. И неговата мъченическа смърт за свободата и величието на България постави образа му в трема на възрожденците. Не напразно той зовеше към ново възраждане застрашения от вътрешна опасност български народ. За това ново възраждане той работеше и искаше да води безкомпромисна борба. И на този именно фронт го прониза куршума на противобългарите.

Но те се излъгаха – куршумът превърна човека в кумир! И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият. Защото преживе той беше пред нас и ни водеше към борба, изложен на всички отровни стрели. Но сега той е в нас, в сърцето и душата ни, недосегаем за интриги и клевети, неотгоним с никакви средства. Всеки български националист чувства да гори в гърдите му една искрица от големия борчески пламък на генерала. И никога връзката между него и националистична България не е била тъй тясна, тъй неразрушима и тъй многостранна. Водач е вече не човекът, а безсмъртният му дух.

Неговото дело за народа и държавата е огромно. От юношеската възраст до смъртта си, това беше – един живот за България. Повече от 30 години действителна служба. Неотклонно на фронта през трите войни. Възпитател и учител на офицери и войници. Реорганизатор на войската ни, след опасни политически смутове. И най-после, възкресението на българската военна мощ – превъоръжаването и бляскавите маневри край Шабанца.
Когато магесникът от Шабанца стана домоначалник, той продължи същата си служба – той започна да превъоръжава народния дух. В разгара на това велико дело, куршумът на тъмните противобългарски сили прониза сърцето на най-великия българин.
Изстрелът пробуди заспалите и стресна колебливите. Народът като един човек разбра какво е изгубил. Цяла България изтръпна. Дори най-близките сътрудници на генерала бяха изненадани от широтата и скриваната до сега сърдечност на народната обич. Само тъмните сили не бяха изненадани – те знаеха защо трябваше да му изпратят убийци. А на колебливите генерал Луков би казал през своята голгота:

– Намерихте ме, когато ме изгубихте!

в. “Зора” 17 март 1943 г.

Източник: Националенъ свѣтогледъ

[REDB0Y]

На 6 януари 1888 г. във Варна е роден Христо Николов Луков -
Български генерал, преподавател и политик, герой от Първата световна война, министър на Войната на Царство България в периода 1935 – 1938 година, ръководител на Съюза на българските национални легиони, велик водач на българските националисти.
Със завършването на Военното училище през 1907 година получава чин подпоручик, а само 5 години след това взима участие в Балканските войни (1912-1913). Поради успешното си представяне по време на военните действия, бързо се изкачва до чин майор. През 1914 година започва Първата световна война, а ролята на бъдещия генерал не бива да подлежи на съмнение. Христо Луков взема участие във всички бойни действия с Първа и Пета дивизия.

Като герой от Първата световна война, той е пример за това, как човек трябва да е готов да се жертва в полза на Отечеството си и дори в най-трудните моменти да не изменя на клетвата си, като остава сам да брани Българските позиции срещу настъпващата сръбска армия и благодарение на това, Кюстендил е днес в пределите на България. В последните дни на Първата световна война, през 1918 отделението на майор Луков е на позиция край Кюстендил. След пробивът на Добро поле избухва т.нар. "войнишко въстание". Войниците на Луков напускат поста си и тръгват с бунтовните тълпи към Радомир. Майорът остава сам с 4 оръдия. Смрачава се, а срещу него настъпва сръбски пехотен полк. Тогава Христо Луков, съвсем сам започва да стреля като обезумял последователно с 4-те оръдия. Сърбите не знаят каква сила има насреща им и спират настъплението. Стрелбата трае цяла нощ без прекъсване. На другият ден е сключено примирие и е очертана границата между българсата и сръбската позиция. Сърбите не вярват, че срещу тях цяла нощ е бълвал огън един единствен човек. Кюстендил остава в България, отсам чертата.

След края на войните за национално обединение, кариерата на Христо Луков върви с пълна сила. Назначен е за командир на Четвърти артилерийски полк, изявява се и като преподавател в Артилерийската стрелкова школа, на която е началник. Командир е и на Втора и Трета пехотна балканска дивизия. Влиза в политиката през 1935 година. На 23 ноември с.г. е избран за министър на войната, като именно през този му мандат постига това, заради което е помнен днес. Както знаете, след ужаса на Първата световна война, България е принудена да подпише един меко казано несправедлив договор, последствията от които са изключително тежки и почти неизпълними. Сред клаузи фигурира забраната на наборната армия и ограничаването на професионалната такава до 33 000 души (което включва и полицията). На България е забранено да разполага с флот, авиация и тежко въоръжение. През март 1936 година влиза в действие реформата,въведена от Луков, която премахва тези клаузи и българската армия отново тръгва по пътя на славата.

Славният генерал Луков е убит на 13 февруари 1943г. в дома си, пред очите на дъщеря си от банда комунистически мекерета и национални предатели.

[REDB0Y]

На 13 февруари 1943г. в София е застрелян от уродливите комунистически терористи Виолета Бохор Якова и Иван Буруджиев пред очите на малката си дъщеричка, която изтичала да отвори вратата на скромния им дом, Христо Николов Луков. Виден български военен офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935-1938г.

Роден на 6 януари 1888г. във Варна. Завършва ВНВУ с 27-ми випуск През 1907г. Кариерата му като строеви артилерийски офицер го заварва като командир на отделение в 27-ми артилерийски полк кум края на Първата световна война. Тогава комунисти и земеделци провокират бунтове сред войската. Войниците масово дезертират от фронта и тръгват към София. Врагът безпрепятствено навлиза в нашите позиции.

По това време отделението на майор Луков е на позиция край Кюстендил. Войниците му се разбунтуват, напускат поста си и побягват към Радомир. Насреща напредва мощна сръбска пехотна част. Майор Луков останал съвсем сам зад четитите оръдия започва трескава стрелба. Видяли трогателната сцена, трима овчари от близките села се притичват на помощ и започват да му подават снарядите. Стрелбата продължава цяла нощ и сърбите не успяват да преминат позицията. На другият ден е подписано примирието. Границата е очертана. Кюстендил остава в България. Полковникът, командвал сръбската пехота не може да повярва, че е бил спрян от един единствен човек – майор Христо Луков.

След войната офицерската кариера на Хр. Луков продължава като командир на полк (4 арт п.) и началник на Артилерийската школа. Той е автор на десетки научни трудове, някои от които и днес са основни пособия в областта на артилерията. На края на кадровата си кариера Луков е последователно командир на 2-та и 3-та пехотни дивизии.

През 1935г. е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов.
Генералският кръст на ген. м-р Луков е от 1-ва степен на ордена „За военна заслуга”. Генералът кавалер и на „Св Александър” (4 и 3 ст.) и немския Железен кръст (2 ст.) Заслужава си да обърнем специално внимание на факта, че Луков е двукратен кавалер на ордена „За храброст” – носител е на първи и втори клас на четвъртата степен на най-престижното отличие. Четвърта степен на В.о.Хр. се дава на кадрови офицери от средните чинове за проявена храброст на бойното поле. Въпреки силните си политически позиции като член на Военния съюз и министър, неговите ордени за храброст не са плод на конюнктура, а са спечелени с кръв по фронтовете.

На 13 февруари 1943г. е застрелян от нелегални комунисти пред скромния си дом, къщичка някаква, с нищо не подсказваща че вътре живее бивш министър, генерал, човек с огромно политическо влияние. Убит е пред очите на малката си дъщеричка, която изтичала да отвори вратата.

Сред организаторите на убийството, представени като „добрите” герои във филма е Иван Буруджиев – партизански командир, впоследствие издигнат до генерал от народната армия. Тези два образа – на убития от засада офицер от кариерата и на издигналия се до генерал бивш терорист много точно илюстрират злините, които комунистите причиниха на България и целия срив на българското офицерство, което причиниха, като поставиха недоучилите си другари – терористи, поклонници на чужда държава начело на българската войска.

[REDB0Y]

“И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият.”

Поклон пред живота и делото на ген. Христо Луков!

Само вятър в тревите,
4 оръдия,
знаме, захвърлено от знаменосеца си
и една клетва, произнесена преди 11 години …
Клетва
към Цар, който ще абдикира,
за Отечество, което вече го няма…
Време за решение…

[REDB0Y]

Толкова живот и сърдечност бликаше от него, че всички, които го обичаха дълбоко, още не могат да свикнат с мисълта за вечната раздяла. Все ти се струва, че ако отидеш у дома му, ще видиш в рамката на вратата неговата внушителна фигура, да те посрещне усмихнато сърдечно, зарадван, че си дошел, протегнал топла приятелска ръка. И разговорите, които никой друг не може да води, със същия широк обхват, проникновен анализ и необорима логика. И със същата искрена загриженост за съдбата на България. Много рядко в нашата история един толкова силен ум е бивал съчетан с толкова голямо сърце. Само нашето възраждане е създавало такива големи и ценностни личности. И неговата мъченическа смърт за свободата и величието на България постави образа му в трема на възрожденците. Не напразно той зовеше към ново възраждане застрашения от вътрешна опасност български народ. За това ново възраждане той работеше и искаше да води безкомпромисна борба. И на този именно фронт го прониза куршума на противобългарите.

Но те се излъгаха – куршумът превърна човека в кумир!




https://faktor.bg/bg/articles/predi-80- ... ya-ot-osta